КАТО СТРУНИ НА КИТАРА І
В ръцете си китарата държиш,
и милваш я, и тихо й мълвиш,
звуци топли от нейните струни изтръгваш,
чувства на страст и възбуда изпитваш.
Нима невъзможна е мойта молба -
да бъде обща наш\'та съдба -
и мен да жадувах във мрака
като китарата с музика плаха.
Дали невъзможно е звуци такива
със нежност от мен да иззимаш
и диви да бъдат през дните
и срещите ни, и мечтите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова Всички права запазени
