В ръцете си китарата държиш,
и милваш я, и тихо й мълвиш,
звуци топли от нейните струни изтръгваш,
чувства на страст и възбуда изпитваш.
Нима невъзможна е мойта молба -
да бъде обща наш\'та съдба -
и мен да жадувах във мрака
като китарата с музика плаха.
Дали невъзможно е звуци такива
със нежност от мен да иззимаш
и диви да бъдат през дните
и срещите ни, и мечтите...
© Яна Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
