В ръцете си китарата държиш,
и милваш я, и тихо й мълвиш,
звуци топли от нейните струни изтръгваш,
чувства на страст и възбуда изпитваш.
Нима невъзможна е мойта молба -
да бъде обща наш\'та съдба -
и мен да жадувах във мрака
като китарата с музика плаха.
Дали невъзможно е звуци такива
със нежност от мен да иззимаш
и диви да бъдат през дните
и срещите ни, и мечтите...
© Яна Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
