6.05.2017 г., 22:16 ч.

Като тебе ветре 

  Поезия » Друга
1136 2 0

 


Тичаш, ветре, през поля и гори!
Неуморно по пътя си тичаш.
Не те плашат нито скали,
нито океанските бурни вълни.
Но, когато задъхан, уморен и утихнал,
спираш смирено в градчето ми сиво,
напомняш за себе си, макар и притихнал,
колко нежно и кротко можеш да свириш!
И с лекия повей, косите ми пак да разрошиш,
а после със сила, някак си да ме побутнеш,
да усетя с дъха си – дъха ти студен,
но да напомниш за себе си,
тъй както аз на себе си,
че понякога, мили ми ветре,
като тебе съм буйна, студена,
но мога да бъда и толкова нежна!

© Албена Радина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??