20.11.2013 г., 7:52  

Като в приказка

961 0 14

Срещнахме се в късна есен -

сред мъгли и хлад.

Под небе без птичи песни -

тъжен листопад.

 

Но внезапно, като в приказка,

и незнайно как

светъл слънчев лъч прониза

сивата мъгла.

 

Сякаш зимата отстъпи

път на пролетта -

покрай нас светът напъпи,

даже разцъфтя...

 

Аз се чудя и те питам:

- Сън ли е това?

Ти ме гледаш във очите:

- Туй е Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...