20.11.2013 г., 7:52  

Като в приказка

963 0 14

Срещнахме се в късна есен -

сред мъгли и хлад.

Под небе без птичи песни -

тъжен листопад.

 

Но внезапно, като в приказка,

и незнайно как

светъл слънчев лъч прониза

сивата мъгла.

 

Сякаш зимата отстъпи

път на пролетта -

покрай нас светът напъпи,

даже разцъфтя...

 

Аз се чудя и те питам:

- Сън ли е това?

Ти ме гледаш във очите:

- Туй е Любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...