alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
16.11.2010 г., 16:39 ч.

Като в Шекспир 

  Поезия » Философска
1342 1 20

Като в Шекспир

 

Страхливите умирали стократно,

а смелите – един-единствен път.         

Излиза, че по всяка вероятност

е глупаво да бъдеш прям и твърд.

 

Да си покажеш силата юнашка,

презрял страха, да скочиш в пропастта...

Или срещу куршумите, глупашки,

да тръгнеш, предизвиквайки смъртта.

 

„Кое е по-достойно?”... пита Хамлет,

от вековете древни, та до днес.

Как никой не разбра, че се повтаря

прокобата над хомо-сапиенс.

 

Да оцеляват дребните душици,

а смелите, да им проправят път.

Опазил Бог, юнашките вдовици,

страхливците когато ги тешат.                        

 

Защото днес светът се пренаселва

с безлични, всетърпими същества.

С какво се размножават ли? С делене.

На всевъзможни клетъчни нива.

 

И злобата е силата, която

ги прави господари на света.                                                           

Със завистта си, все едно със злато,

овеществяват даже паметта.

 

Пък нека смелите, умират... смело

и героично-гордо, по веднъж.

А те... са скромни. Те ще оцелеят.                                                    

Никой от тях не се е правил мъж. 

 

Но всеки е примирал многократно,

изпадайки във животински страх,

че ще изгуби своето богатство...

или че сам ще се превърне в прах.

 

Обидна е такава психорама.

Човекът в нея някъде се губи.

И всяко време чака своя Хамлет

да го спаси от масовата лудост.

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??