Като в Шекспир
Като в Шекспир
Страхливите умирали стократно,
а смелите – един-единствен път.
Излиза, че по всяка вероятност
е глупаво да бъдеш прям и твърд.
Да си покажеш силата юнашка,
презрял страха, да скочиш в пропастта...
Или срещу куршумите, глупашки,
да тръгнеш, предизвиквайки смъртта.
„Кое е по-достойно?”... пита Хамлет,
от вековете древни, та до днес.
Как никой не разбра, че се повтаря
прокобата над хомо-сапиенс.
Да оцеляват дребните душици,
а смелите, да им проправят път.
Опазил Бог, юнашките вдовици,
страхливците когато ги тешат.
Защото днес светът се пренаселва
с безлични, всетърпими същества.
С какво се размножават ли? С делене.
На всевъзможни клетъчни нива.
И злобата е силата, която
ги прави господари на света.
Със завистта си, все едно със злато,
овеществяват даже паметта.
Пък нека смелите, умират... смело
и героично-гордо, по веднъж.
А те... са скромни. Те ще оцелеят.
Никой от тях не се е правил мъж.
Но всеки е примирал многократно,
изпадайки във животински страх,
че ще изгуби своето богатство...
или че сам ще се превърне в прах.
Обидна е такава психорама.
Човекът в нея някъде се губи.
И всяко време чака своя Хамлет
да го спаси от масовата лудост.
© Александър Калчев All rights reserved.
Поздрав!