perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
13.11.2020 г., 18:20 ч.

Като ястреб 

  Поезия » Друга
824 10 9

"Душата ми полита като ястреб"-

от тази мисъл сякаш съм роден,

разбирам, някак си пораснах

от усета за детското у мен,

въпроси много, отговори също,

духът не страда в самота,

когато хлябът наш, насъщен

по-сладък става от потта,

която оросила е челото,

намерих смисъл в малките неща,

повярвал в себе си, защото,

духът се слива и с плътта

и зная, че не притежавам

ни късче от земята, от прахта,

доволен съм, живот ми дават

земята, думите и любовта.

Животът не от вчера побеждава,

открих душа и в мъртвите неща

и всъщност мен земята притежава,

защото съм направен от пръстта.

"Душата ми полита като ястреб"-

не в тази мисъл само съм вглъбен,

отдавна сякаш съм пораснал

от мъжкото, заложеното в мен.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми харесва тази философия за живота. Простите неща, които често окрилят душата ни. Хареса ми, разбира се, и как си облякъл тази философия в думи. Хубавоба творба!
  • Благодаря много, че оценявате това, което пиша!
  • Винаги е удоволствие да четеш поезията на истински талантлив поет!
  • Хубаво е!
  • Хубав стих! Мъдър!
  • "Животът не от вчера побеждава,
    открих душа и в мъртвите неща
    и всъщност мен земята притежава,
    защото съм направен от пръстта"

    Много надълбоко виждаш, което е удоволствие за мен
  • Осъзнат и рационален стих!
    Много ми хареса!
    Поздрави, Митко!
  • "и зная, че не притежавам
    ни късче от земята, от прахта,
    доволен съм," Дай боже всекиму!
  • ....когато намериш смисъла на съществуването си....
    Много хубаво! Браво!
Предложения
: ??:??