Като ястреб
"Душата ми полита като ястреб"-
от тази мисъл сякаш съм роден,
разбирам, някак си пораснах
от усета за детското у мен,
въпроси много, отговори също,
духът не страда в самота,
когато хлябът наш, насъщен
по-сладък става от потта,
която оросила е челото,
намерих смисъл в малките неща,
повярвал в себе си, защото,
духът се слива и с плътта
и зная, че не притежавам
ни късче от земята, от прахта,
доволен съм, живот ми дават
земята, думите и любовта.
Животът не от вчера побеждава,
открих душа и в мъртвите неща
и всъщност мен земята притежава,
защото съм направен от пръстта.
"Душата ми полита като ястреб"-
не в тази мисъл само съм вглъбен,
отдавна сякаш съм пораснал
от мъжкото, заложеното в мен.
© Димитър Станчев All rights reserved.
