13.11.2012 г., 13:05 ч.

Като забравена зора 

  Поезия » Друга
571 0 2

 

 

                    Като забравена зора

 

 

                 Очаквах своята мечта 

                 да тръгна пак в полята

                 и слънцето като съдба 

                 да се усмихва в небесата.

 

                 А бях сред задимен покой,

                  където вечерта угасва

                 и сред неонов упокой 

                  лехата с бурени обрасва.

 

                 Но чакаше ме дори там 

                  пак обичта непримирима

                   - като забравена зора -

                  и молеше се да ме има.

            

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??