Катя

Това е спомен... Беше вечер...

Морето плискаше лениво –

внезапен бриз за път предречен

пак виеше нетърпеливо...

Вълните лягаха в прибоя,

но с ритъмът си неумо́рен –

те връщаха се във двубоя

с брегът скалист и непоко́рен...

Проблясваше самотен фара  

и той във спомен свой увле́чен –

над мен в космична надпревара

изгряваха звездите вече...

Една от тях за миг проблясна, 

а огнен шлейф вдълба́ следата,

но във феерия прекрасна

тя не достигна до Земята...

На този бряг, сега безличен,

(не помня колко ли години!...)

оставил бях едно момиче

с очи като морето сини.

Със по́лъха на бриз вечерен

и тайнството на залез нежен –

то бе се сгушило във мене

и галех го със жест копнежен.

Щастлив, бях искал да изпратя

послание до Боговете –

когато то ми каза: „Катя“

и ме понесе с ветровете...

„Това е името ми: Катя.

Да тръгна искаш ли със тебе?...“

... Но Вятърът откъм Съдбата

бе хвърлил вместо мене  жребия...

И Катя на брега остана

със обещание да чака,

а мен ме грабна Океана

на ураганите във мрака.

... Към мен жената дето тича

днес с жестове необясними –

не е ли моето момиче

с очи като морето сини?...

Дали́ е милост на Съдбата,

или́ щастливият ми жребий?...

– Не е мираж, това е: Катя –

  дочакала върви към мене!...

Но с бели нишки във косите

на Времето е тя платила

и с бръчици покрай очите –

изплетени от нежна свила...

Навярно имало е о́ще:

безкрайна самота в годините

с несвършващи безсънни но́щи

и у́прек таен от роднините!...

А плащала е без да смята,

че нищо Времето не връща

в живота –  и така сама тя

за двама плащала е всъщност!...

И изведнъж разбрах Вината,

която имам аз, защото

(макар от мен не осъзната!)

тя е замествала Живота ѝ...

И опустяха ми внезапно

безкрайните ми дестинации,

и всички кръчми с непонятното

привличане от морски грации!...

Дори и тия фантастични,

магични залези в моретата

отрекох сам категорично

в безбрежието на Планетата...

... Прегърнах Катя... После двама

поехме по брега нататък

да търсим дом, а знаех само,

че Пътят няма да е кратък...

10.07.2020.

Едно време в Южните морета