Катя

Jul 10, 2020, 10:51 PM 2020-07-11T13:13:51+03:00

Poetry » Love, Landscape

651 0 1

Катя
Това е спомен... Беше вечер...
Морето плискаше лениво –
внезапен бриз за път предречен
пак виеше нетърпеливо...
Вълните лягаха в прибоя,
но с ритъмът си неумо́рен –
те връщаха се във двубоя
с брегът скалист и непоко́рен...
Проблясваше самотен фара
и той във спомен свой увле́чен –
над мен в космична надпревара ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Катя

Want to read more?

Random works