Казаха
Отиде си баба...
Хлопна врата незатворена -
вратата на детството мое
с въздишка по село.
Тръгна си тихо,
дядо да търси там горе.
Само забрадката още чернее по светло.
Няма я.
Къщата празна е сгушила спомени...
Тихо проскърцване.
Лай на съседското куче.
Вятърът само разпитва нощес керемидите
как се е случило...
Казаха, станало бързо.
Казаха - леко притихнала
с поглед във тъмното,
казаха...
Всичко било от проклетата възраст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
