Отиде си баба...
Хлопна врата незатворена -
вратата на детството мое
с въздишка по село.
Тръгна си тихо,
дядо да търси там горе.
Само забрадката още чернее по светло.
Няма я.
Къщата празна е сгушила спомени...
Тихо проскърцване.
Лай на съседското куче.
Вятърът само разпитва нощес керемидите
как се е случило...
Казаха, станало бързо.
Казаха - леко притихнала
с поглед във тъмното,
казаха...
Всичко било от проклетата възраст.
© Мери Добрева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
