9.08.2018 г., 16:04 ч.

Казус в гората 

  Поезия » Друга
591 7 21

             Казус във гората


           Събрали се животните в гората
           с дебати много, за да преценят –
           на кой заслужил да дадат правата –
           задните му части в трона да седят?...

 

           СтАнало бая горещо! Всеки искал
           този пост, защото бил със право
           да назидава с най-добрата мисъл,
           а също правосъдие да раздава!

 

           Пръв лъвът се самопредложил –
           имал сила, мощ и бързо бягал,
           царска грива Бог му сложил,
           с острите си зъби се похвалил!

 

           С една лапа би Мецана смачкала
           слон, дърво огромно, или планина,
           но... устата ѝ така миришела,
           че отхвърлили я веднага затова!

 

           Мазно се предложила и Лисана –
           "Ще ви управлявам с хитрост..
           Само за престола да се хвана –
           всеки ще яде до пълна ситост..."

 

           Еленът се изтъкнал със  рогата,
           че първия красавец бил в гората,
           жирафът с тая шия, а и петната –
           бил конкурент достоен във борбата..

 

           И опашката се подредили в ред –
           слонът зарад хобота, лапи едри,
           заекът с ушите, бутал се напред,
           вълкът – с най-остри зъби предни!

 

           Неразбория станала. Кавга до бой!
           Нямало мъдрец да каже "стоп"!
           Всеки считал вече трона като свой
           и кръвта се леела като потоп...      

 

           Във миг явило се врабченце дребно.
           "Ей,братлета!  – казало – потребно е
           сила – да, от враг да защитава,
           но добро и само правда да раздава,


           а в годината веднъж, на горски бал –
           да се хвалим с туй що Бог ни дал:
           рога, копита, грива, шия, остри зъби,
           да яде-но първо много да се труди!!"

 

           В миг утихнала гората... Онемяла...
           как тъй толкоз дребна животинка
           може само правда да раздава?
           И щом в тази мъничка главица
           мозъкът – голям  е като паница –
           единодушно го за цар избрали!!

 

           Е, хич не е от знанията в науката
           лъвът, че цар е, а да извлечем поуката!!   

 

            

                                    08.08.2018

           
 

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, ще го прочета на племенничетата!
  • Благодаря,Доче,да знаеш как ме радва оценката ти!....
  • За да си умен мускули не трябват... Прекрасна приказка!
  • Благодаря,Иване,че се спря при мен , прочете и за "любими"!
  • Все припряно пиша и без моя команда,текста ми се отпечата недовършен...Тук прекъсна поканата ми към теб,Светличка да ме посещаваш и друг път,което ще правя и аз...Ще ми бъде приятно!.
  • Радвам се,че посети "гората"ми,Светличка,дори само името ти и "казусът"нстана по-правдоподобен!!....Благодаря ти,заповядай ио
  • Понякога животните са по-мъдри от нас хората.
    Водолеят винаги търси правдата (по моите наблюдения)
  • И аз,Руми,като ония "обратните",хем знам,че не съм права,че си има правила в природата,но реших "да се набутам в шамарите",водолейците обичат да защитават казуси,даже когато нямат изход,или са обречени на провал....Благодаря и за уснмивката!
  • Иржи, хареса ми това, че в твоята гора нещата стоят малко по-различно от останалите, жалко е, че тези които трябва да го знаят, изобщо не се замислят! Много искрено ме усмихна!
  • Иржи, не знам мила защо си мислиш,че при мен има пристрастие. Аз жадно чакам почти всяка творба да бъде одобрена от редакторите. Чета,чета! И дали си ти или някой друг, стига сърцето ми да заговори, то откликвам. Глупаво или не, мен не ме интересува как изглежда в хорските очи и дали одобряват или не. Доказала съм си,че мога "и без" и "със".Но тук мила не е мястото за тези слова. Аз харесвам творчеството ти. Радвам му се, чувствам го, а това е достатъчно. Все пак си мисля,че няма смисъл да създаваме нещо, ако то не носи радост и чувства на хората. Обезсмисля се! Поздрави!
  • Благодаря,Лиа,оценявам пристрастието ти,но аз здраво стоя на земята,няма страшно!
  • Ех, Иржи! Много си добра и в римите, и в хумора и още има да те гонят не един и двама, да си жива и си здрава, нека с теб да продължи нашата откровенска забава.
  • Както често ми се случва....отпечата се преди да съм довършила...
    Та..реших от днес не ще да "пея",за нищо друго ,/а за любов дори не смея!/
    Ще пиша само,за което ставам-със малко хумор да ви забавлявам!...
  • Приятели,
    Написах нещо по-различно,дори и малко нетипично
    /че не лъва за цар избрали,а,че на някакво врабче я дали..../
    Поука малка някаква вложИх,но май с надеждите си прекалих....
    Целта ми бе-оценка като стих за рими,ритъм и ,че измених
    на моя жанр безпогрешен-всеки стих да бъде смешен!!
    Та.реших.от днес не ще да "пея",ни за любов
  • Иржи,сигурно така е най правилно,би го казала и науката.
    Но в реалността
    лъвът е властта.
    Мъдреците
    само пожелават
    а силните
    каквото искат правят.
  • Поучително!
  • И веселичко, и мъдро...
    Да се замислим и да се поучим от врабеца!
  • Замислена усмивка....
  • В този час да поздравим
    малък врабчо със корона!
    С благосвет да го дарим
    да не тръгне по наклона!

    Че корупцията тегне
    днеска много във гората!
    Той придворните да стегне -
    да не бъркат във хазната!

    Поздрави, Иржи! Страхотна си!
  • Усмихна ме, Иржи! Благодаря!
  • Браво Иржи! Поуката в този вид е най-добрият гид.
Предложения
: ??:??