Казвам ти: "Пас"!
Да бягам, да искам,
да вярвам в теб…
вечерях с огризки,
и отпивах оцет…
Не страдам за „вчера”-
то лежи в писмо, в бутилка
си плува, а аз кой съм… какво...
И всичко ме дебне, от мирис
до цвят, уморен ще полегне
злощастният свят…
Той вкопчен е в нещо,
както всеки от нас…
Хей, много сме грешни,
но казвам ти: „Пас”!
Ще чакам спокойно,
ще бъда вулкан…
а болките гнойни
ще пъхам в буркан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
