Да бягам, да искам,
да вярвам в теб…
вечерях с огризки,
и отпивах оцет…
Не страдам за „вчера”-
то лежи в писмо, в бутилка
си плува, а аз кой съм… какво...
И всичко ме дебне, от мирис
до цвят, уморен ще полегне
злощастният свят…
Той вкопчен е в нещо,
както всеки от нас…
Хей, много сме грешни,
но казвам ти: „Пас”!
Ще чакам спокойно,
ще бъда вулкан…
а болките гнойни
ще пъхам в буркан.
© Георги Георгиев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
