Казваш още ме обичаш.....
Рухна в прахоляка топлата ти дума,
така и не достигнала до мен,
впита като кабърче във гума,
болката вилнее адски в мен,
думите ти профучават край главата,
като торпот от препускащ влак,
и се разпиляват из полята,
след това за нас настъпва мрак,
казваш още ме обичаш,
молиш ме да ти простя,
пак лъжи в лице ми ти изричаш,
хвърляйки ме в пропастта,
аз видях те, без да искам,
с него беше, водеше го за ръка,
и омразата така ме плисна,
исках да се бия, да крещя,
исках да разкъсам всички дрехи,
да изтръгна зорките очи,
да пречупя пръсти крехки,
за да не докосват вече твоите коси,
исках някой да ме чуе,
но за мен остана глух света,
изгубих мигом всичко твое,
и омразата ме завладя,
почерняха вчерашните чувства,
изпари се онзи покоряващ чар,
явно всичко е било изкуство,
игра на роб и господар,
казваш още ме обичаш.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
