dodic (Деян Димитров)
266 1705
Jan 4, 2007, 10:11 PM

Казваш още ме обичаш..... 

  Poetry
727 0 7

 

 

Рухна в прахоляка топлата ти дума,

така и не достигнала до мен,

впита като кабърче във гума,

болката вилнее адски в мен,

думите ти профучават край главата,

като торпот от препускащ влак,

и се разпиляват из полята,

след това за нас настъпва мрак,

казваш още ме обичаш,

молиш ме да ти простя,

пак лъжи в лице ми ти изричаш,

хвърляйки ме в пропастта,

аз видях те, без да искам,

с него беше, водеше го за ръка,

и омразата така ме плисна,

исках да се бия, да крещя,

исках да разкъсам всички дрехи,

да изтръгна зорките очи,

да пречупя пръсти крехки,

за да не докосват вече твоите коси,

исках някой да ме чуе,

но за мен остана глух света,

изгубих мигом всичко твое,

и омразата ме завладя,

почерняха вчерашните чувства,

изпари се онзи покоряващ чар,

явно всичко е било изкуство,

игра на роб и господар,

казваш още ме обичаш.....

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесвам стиховете ти!
  • Страхотно пишеш! И тук поздрав и усмивки!
  • пак ще кажа, че хубаво пишеш, но наистина не разбирам защо целият стих е едно изречение...
  • Много хубав стих!!! Поздрави, Деяне!!!
  • Благодаря ви, и на теб Белоснежке по-специално, защото винаги откриваш грешките ми. Аз преглеждам по 10 пъти стихотворението и пак не ги забелязвам, благодаря ти.
  • Много искрено, истинско! Поздрави!
    (не е ли 'тропот', а не 'торпот' от препускащ влак... )
  • Толкова сила се усеща в този стих, че не успях от първи прочит да усетя ритъма. Поздравления, Деян.
Random works
: ??:??