MisteriaVechna (Misteria Vechna)
255 237
7.11.2019 г., 19:05 ч.  

Кехлибарено 

  Поезия
302 0 2

Пропълзява и се шмугва

между клоните,

свлича се надолу из листата, 

цапа ги по свое усмотрение

в нюанс, по който сам си пада. 

Тъпче се в тревата

и я кара да хрупти пресипнало,

меко прилепва по земята 

и предава от златистата си плътност. 

Пръска се своеволно из ореха, 

поощрително брули асмите, 

разменя цвета на кестена, 

напразно заострил бодли да се пази. 

Липите се оглеждат в недоумение, 

изненадани от кехлибарения си статус. 

Очаквайки подходящо извинение, 

задрямват без излишни вълнения. 

Не е време за цъфтеж и нетърпение, 

постепенно настъпва кехлибарено

спокойствие,

напълно подготвено

за смразяващи обновления. 

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??