Кехлибарено
Пропълзява и се шмугва
между клоните,
свлича се надолу из листата,
цапа ги по свое усмотрение
в нюанс, по който сам си пада.
Тъпче се в тревата
и я кара да хрупти пресипнало,
меко прилепва по земята
и предава от златистата си плътност.
Пръска се своеволно из ореха,
поощрително брули асмите,
разменя цвета на кестена,
напразно заострил бодли да се пази.
Липите се оглеждат в недоумение,
изненадани от кехлибарения си статус.
Очаквайки подходящо извинение,
задрямват без излишни вълнения.
Не е време за цъфтеж и нетърпение,
постепенно настъпва кехлибарено
спокойствие,
напълно подготвено
за смразяващи обновления.
© Misteria Vechna All rights reserved.
