Кибритена клечица
Клечка от кибрит в джоба си намерих.
Плъзнах я по тротоара и искрица пламна.
Запалих цигара и дръпнах си с наслада.
Дим от ноздрите изпуснах, клечката захвърлих
и в дима се аз изгубих.
Второ дръпване направих, главата си омаях.
Закашлях се и очите си със сълзи изпълних.
Проклех цигарата мизерна,
метнах я без пощада на цимента.
Фрассс - с пета я смазах, но вторачен в фаса аз останах.
Прецакан почувствах се в този миг.
Защо цигарата похабих?
Аналогия с нещата правя.
Нима, препънал се на второто стъпало,
стълбата не трябва да изкача?
Нима, при среща с ангел,
злото трябва да избера?
Нима, съзрял твоето лице красиво,
трябва очички да затворя?
Нима, нима, нима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Роев Всички права запазени