Apr 10, 2010, 9:28 PM

Кибритена клечица

  Poetry » Other
1.4K 0 0

Клечка от кибрит в джоба си намерих.

Плъзнах я по тротоара и искрица пламна.

Запалих цигара и дръпнах си с наслада.

Дим от ноздрите изпуснах, клечката захвърлих

и в дима се аз изгубих.

Второ дръпване направих, главата си омаях.

Закашлях се и очите си със сълзи изпълних.

Проклех цигарата мизерна,

метнах я без пощада на цимента.

Фрассс - с пета я смазах, но вторачен в фаса аз останах.

Прецакан почувствах се в този миг.

Защо цигарата похабих?

Аналогия с нещата правя.

Нима, препънал се на второто стъпало,

стълбата не трябва да изкача?

Нима, при среща с ангел,

злото трябва да избера?

Нима, съзрял твоето лице красиво,

трябва очички да затворя?

Нима, нима, нима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Роев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...