Кибритът на илюзиите

Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата.
В пепелника гася поредна цигара, сякаш,
за да изтрия с изгарянето всяка година, изминала. 
Личи ли ми колко до изгаря поредната в сълзата!?
Кибритът, илюзионист на правата, привършва...
един по един изчезват фактите за морала. 
Седя заседнала във време отминало, но настоящо -
в спомените...с душица подобна, крадяхме си от правдите на морала. 
Кеф ти с очи или прегръдка свидна -
в старото ново време, отминалото, но не и настоящо. 
Мъко, загуба и жал жаля, неспирно -
в безкрая преваля новият ден...всеки ден.
Живот "градя" по илюзии за правата и морала -
кибритена кутийка, ала почти празна.
Драскам поредна клечка, ей така, за обичая -
да си давам, уж, упокой на морала.

Давам никотинова доза на мене си с клечката...
да гори и изгаря кривината - паля му така,
свещичка за упокой, и на него - Морала.
Пепелника пълен, фас до фаса - сълза по сълза, капнала...
личи ли колко душичката ми изгаря!?
Личи, но с кеф никой не пожали в себе си, у мене,
да види...сълзата в самотата.
Старото ново време, отминалото, но не и настоящо.
Седнах за упокоя пореден, изсъхнала и прецъфтяла в кибритена кутийка - 
споделяйки си греховете ще драсна, че пламък от жал
пак за него да зажали...за душичка, подобна, на моята сродна.
Да изгори образа - очи и прегръдка свидна.
И за това... в калта, с кеф, потъпкаха ми правата и морала.
Остана илюзията, че още го има старото в "новото" време.

Уж спокойствие ми носи никотина...уж.
Пълен пепелник с изминали в самотията, година след година, 
фактите за етиката с правото и Морала.
Упокоя си давам на мене и на него, изправяйки се за новото "начало",
рано, и призори с росата. 
Продължавам с етиката, кеф ти и с правото й, в памет на Морала.

Плюя в очите - разказвам им приказки за правата.
Бой по егото - "правите" да си изправят кривата.
Удрям си самоиронията  - пак кривакът с правото да им се изправи,
крив да им бъде със и в правотията си.
Кибритът на илюзиите - добро да им е на сите с доброто...
крив си остава кривакът в морала.
От него на мене и от мене на сите, и све...от него и зарад него - Морала.
Клечице, дека огън палиш, изгоряла - душица на моята подобна и позната...
в калта с кривата захвърлиха и потъпкаха ти правата, и морала.
Достойнство, упокоя с никотин ще му дам, чрез мене на Морала.
Личи ли колко...поредна цигара в сълзата ми изгаря!?

13.06.2023г.