Драсната клечка в тъмнината и рано, призори с росата -
илюзии създава огъня, запалвайки никотина... спокойствие,
сякаш, може да даде на духа, кеф ти и на душата.
Драсната втора клечка...в пепелника изгаря фаса -
"упокоя" ми на тялото, и на сетивата.
В пепелника гася поредна цигара, сякаш,
за да изтрия с изгарянето всяка година, изминала.
Личи ли ми колко до изгаря поредната в сълзата!?
Кибритът, илюзионист на правата, привършва...
един по един изчезват фактите за морала.
Седя заседнала във време отминало, но настоящо -
в спомените...с душица подобна, крадяхме си от правдите на морала. ...