...киха слънцето...И още...
Кратки дни и дълги нощи,
хладни и ръмящи утрини,
киха слънцето... И още е
със очи от дим подлютени.
Дим стърнищата обвива,
черни сажди в пепелището,
лятото не си отива,
просто се разтваря в нищото.
С цветове от пеперудите
по листата на дървета
есенно рисуват лудите.
Зъзне в нощите поета.
В стиховете недописани
са задрямали щурчета.
Есента така ориса ни.
А в душите зима шета...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
