hapka-kapka (Десислава Вълова)
101 1152
4.03.2017 г., 23:06 ч.

Клада 

  Поезия » Друга
502 0 5

Отново е пролет! В душата ми - не!

Днес като слънцето искам да пламна.

Скромна утеха да имах поне,

случайно, когато в ума ми попадна.

 

Условно говориш, но само мълчиш.

Не разбирам обаче, но ти се разбираш!

Послания пращаш на език „може би”,

които въздушно и тайно, криптираш.

 

Как да узная какво разпилях?

От чистата истина, прах не остана.

Пролет е вече, на теб задлъжнях!

Изгорях от лъчите ти,  все неразбрана.

 

 

04-03-2017 г.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??