Mar 4, 2017, 11:06 PM

Клада 

  Poetry » Other
498 0 5

Отново е пролет! В душата ми - не!

Днес като слънцето искам да пламна.

Скромна утеха да имах поне,

случайно, когато в ума ми попадна.

 

Условно говориш, но само мълчиш.

Не разбирам обаче, но ти се разбираш!

Послания пращаш на език „може би”,

които въздушно и тайно, криптираш.

 

Как да узная какво разпилях?

От чистата истина, прах не остана.

Пролет е вече, на теб задлъжнях!

Изгорях от лъчите ти,  все неразбрана.

 

 

04-03-2017 г.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??