Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш.
Не разбирам обаче, но ти се разбираш!
Послания пращаш на език „може би”,
които въздушно и тайно, криптираш.
Как да узная какво разпилях?
От чистата истина, прах не остана.
Пролет е вече, на теб задлъжнях!
Изгорях от лъчите ти, все неразбрана.
04-03-2017 г.
© Десислава Вълова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
