Клеймото на лудия
Тя се храни на вестник, а не на покривка.
В разлюления поглед е клеймото на лудия.
И звездите са нейната нощна завивка.
Не замеряйте с камъни – ще я събудите.
Стъпва винаги боса по дъха на земята.
Тя не знае какво е да ходиш на токчета.
Не задава въпроси, плахо гали с ръката
своя страх от живота, с нежността и обточен.
Розовеят в сърцето и с форма на изгрев
неродените стъпки на сина и измислен.
Шепа кал и обрулени листи и стигат
за къщурката, с дворче в душата разлистено.
Не сънува море, то е чужда картина
на стената на нейното синьо мечтание.
Покрай всички тя тихо на пръсти ще мине,
като спомен от сън, като вик от дихание.
Умолява смъртта, щом живота и свърши,
да я вземе в прегръдка, на пръст да я стори.
Тя е клончето пролет, от буря прекършено,
непосмяло с убиеца вятър да спори.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И аз мисля като теб, душата определя тежестта на ситуацията, нейното кантарче и скрито, но мери безпогрешно... Поздрави и от мен, Стенли!
-
Тези измислени синовни стъпки са много по-тежки от летящите камъни... Поздравления, Мария!
-
Вашите коментари ме заредиха с доброта, състрадание и мъдрост, момичета мили... Притискам ви една по една до сърцето си с истинска благодарност...
Павлина, минах през заглавията на всички твои стихотворения, но не открих "Забрадка"-та... Можеш ли да ми я изпратиш? Моля те... -
Много хубаво, Мария! Прекрасен е този магичен свят, макар съществуващ само в нечия глава.
-
Само добрият човек може да прояви милост към лудите...
И това извисява, Мария! -
Напомни ми за една моя ”Забрадка”. И буца заседна в гърлото ми...
-
Трогателно е...
-
Харесах и аз!
-
Тези думи от теб означават много за мен, Мая! Да те оценява човек с твоя талант и наистина чест за мене! Сърдечно ти благодаря, мила!
-
Впечатлена съм, Мария! Предвид че рядко се впечатлявам...Благодаря!
-
Радвам се на специалното отношение, с което ме награждавате днес, всички вие, откровенци мили! Поздрави, Любо!
-
Много, много ми хареса и поднасям искрените си поздравления!
-
Трябва да обръщаме внимание на тези хора, да не ги игнорираме и да не обръщаме глава, когато се разминаваме с тях... Може би един трогателен поглед ще ги стопли... А вие стоплихте мен, момичета...
-
Тежко клеймо. Затрогващ стих, Мария!
-
Трогателен стих🌹
-
Благодаря за милите думи, Роби!
-
С чувство на възхищение го прочетох и препрочетох!...Браво, Мария!...
Много силна творба!... -
Има такива луди и в очите им се чете клеймото на света, който се е отрекъл от тях и ги е анатемосал, без да се опита да ги разбере и омилостиви съдбата им... Развам се да ви видя, както се радвам на всяка дума от доброжелателните ви коментари, приятели!
-
Поздравления, Мария! Прекрасен образ си нарисувала!
-
Хубаво...
-
Какви примиреност и невинност!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
