21.10.2008 г., 22:19

Кленовете по Маарвег

1.1K 0 7
Кленовете по Маарвег в Кьолнвинаги преплели следи от звуци,като откровена отворена бленда,която улавя като непрекъсната линиястоповете на преминалите колипо изгледите на градовете by night.
Картата на звуците навсякъде е нещо,което е подобно на картата на спомените.Спомените на непрекъснатите линиина сериозните, но разбиращи всичко,за натиканата от големите беда,интуитивно и така невинни детски очи.
Звуците идват от дъжд, коли и вятър,понякога в ясната нощ кънти изцъклена луна.Как нормално, но нормално ли е,да приемаш като тишина - безизходността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцеслав Йонков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и за стиха и за вкуса към поезията, - Коста визирам! Мир на праха му...
  • Благодаря, Ена! Чак пък да учиш Ако има нещо за учене това е че трябва да сме отворени да се учим да харесваме и да ...търсим и да сме обществени хора, дори с лични преживявания. Както споделих на едно друго място, това на което са ни учили "творците" на критическия реализъм не бива да ни разсейва... Резултатите ни и като общество и като, например поетични постижения / най-вече през последния половин век /, ако ги сравниш със световните, са трагични.
  • Много ми хареса, липсва ми мелодията на белите стихове...
    Вярно е, че те са без класическата рима, но имат мелодия, която имено ги прави стих...
    Мнение само, може би има още какво да уча...
    Благодаря ти, наистина ми хареса като творба, независимо от кой раздел...
    Прегръдка!
  • Ами има разлика от твоето.
    Погледни назад, прочетох и другите ти, въпреки, че на пръв поглед го няма тоя ритъм, за който говориш, се четат по друг начин и ми харесаха. А това тук ми заприлича на есе.
  • Анита, благодаря! Все пак и вниманието е нещо

    Прочетох твое стихотворение. Привърженичка си на римата. Мен, да си призная, преди време ме бяха "упрекнали", че съм бог на римата. И в музиката съм добър... Но... Кой знае защо започнах да пиша, ако изобщо "стихове", де, по горния начин. За извинение, или кокетиране, ги наричам "криминална поезия"

    Когато обаче ми попадна нещо от Константин Павлов, си рекох - е пътят ти може и да е целия в дупки, кален и некадърен Но поне е правилния.

    Пускам долиу нещо от К-Павлов за прочитане на глас и с музика:

    ПАСТОРАЛНО

    web | Стихове | Стари неща

    Няма вече да съм злобен
    и предизвикателен.
    Средствата и враговете ще подбирам.

    Сбогом Сòфийо,
    отивам сред природата!

    Имам симпатична къщичка в Курило -
    ще поправя старата ограда,
    кротко и незабележимо ще живея.
    Зимно време ще си размишлявам,
    лятно време ще отглеждам...
    Какво ще отглеждам?!
    В буреняците змии се стрелкат само.
    Нищо -
    вместо пощенски гълъби
    ще отглеждам змии.
    Всичко се постига с добрина.
    Казват, че змиите много се призързвали.
    Ще ги пращам
    за дребни услуги
    в домовете на враговете ми.


    ПП. Драга Никол, благодаря! Имам представа от твои неща и се радвам, че сме от един отбор

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...