Boabab (Венцеслав Йонков)
14 56
Oct 21, 2008, 10:19 PM

Кленовете по Маарвег 

  Poetry
810 0 7
Кленовете по Маарвег в Кьолн
винаги преплели следи от звуци,
като откровена отворена бленда,
която улавя като непрекъсната линия
стоповете на преминалите коли
по изгледите на градовете by night.

Картата на звуците навсякъде е нещо,
което е подобно на картата на спомените.
Спомените на непрекъснатите линии
на сериозните, но разбиращи всичко,
за натиканата от големите беда,
интуитивно и така невинни детски очи.

Звуците идват от дъжд, коли и вятър,
понякога в ясната нощ кънти изцъклена луна.
Как нормално, но нормално ли е,
да приемаш като тишина - безизходността.

© Венцеслав Йонков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави и за стиха и за вкуса към поезията, - Коста визирам! Мир на праха му...
  • Благодаря, Ена! Чак пък да учиш Ако има нещо за учене това е че трябва да сме отворени да се учим да харесваме и да ...търсим и да сме обществени хора, дори с лични преживявания. Както споделих на едно друго място, това на което са ни учили "творците" на критическия реализъм не бива да ни разсейва... Резултатите ни и като общество и като, например поетични постижения / най-вече през последния половин век /, ако ги сравниш със световните, са трагични.
  • Много ми хареса, липсва ми мелодията на белите стихове...
    Вярно е, че те са без класическата рима, но имат мелодия, която имено ги прави стих...
    Мнение само, може би има още какво да уча...
    Благодаря ти, наистина ми хареса като творба, независимо от кой раздел...
    Прегръдка!
  • Ами има разлика от твоето.
    Погледни назад, прочетох и другите ти, въпреки, че на пръв поглед го няма тоя ритъм, за който говориш, се четат по друг начин и ми харесаха. А това тук ми заприлича на есе.
  • Анита, благодаря! Все пак и вниманието е нещо

    Прочетох твое стихотворение. Привърженичка си на римата. Мен, да си призная, преди време ме бяха "упрекнали", че съм бог на римата. И в музиката съм добър... Но... Кой знае защо започнах да пиша, ако изобщо "стихове", де, по горния начин. За извинение, или кокетиране, ги наричам "криминална поезия"

    Когато обаче ми попадна нещо от Константин Павлов, си рекох - е пътят ти може и да е целия в дупки, кален и некадърен Но поне е правилния.

    Пускам долиу нещо от К-Павлов за прочитане на глас и с музика:

    ПАСТОРАЛНО

    web | Стихове | Стари неща

    Няма вече да съм злобен
    и предизвикателен.
    Средствата и враговете ще подбирам.

    Сбогом Сòфийо,
    отивам сред природата!

    Имам симпатична къщичка в Курило -
    ще поправя старата ограда,
    кротко и незабележимо ще живея.
    Зимно време ще си размишлявам,
    лятно време ще отглеждам...
    Какво ще отглеждам?!
    В буреняците змии се стрелкат само.
    Нищо -
    вместо пощенски гълъби
    ще отглеждам змии.
    Всичко се постига с добрина.
    Казват, че змиите много се призързвали.
    Ще ги пращам
    за дребни услуги
    в домовете на враговете ми.


    ПП. Драга Никол, благодаря! Имам представа от твои неща и се радвам, че сме от един отбор
  • Съвсем приятелски - опитай да прочетеш стиха си на глас и слушай гласа си, опитай да го прочетеш и на музика. Аз вече опитах. Мисля, че местото му е на друго място.
    Поздрав!
  • Не се учудих, беше удоволствие!
    това означава - много харесах!
Random works
: ??:??