13.03.2006 г., 12:22

КЛЕТВА

806 0 6
Гори в пределите на Ада,
ти нещастнико,
гасни във безпощада.
Щом сърцето ми
за тебе страда,
нека душата ти
да се пържи на клада.
Дано да умираш бавно,
както аз тъна в самота.
Далеч от мен да бъдеш,
да минеш границата
със смъртта.
В черна клада
да се давиш,
да не срещнеш
никога любонта.
И нека те стигне
всяка моя клетва,
клетвата на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен ми харесва и нито ме е страх да ти сложа "отличен", нито имам намерение да чакам




    ...иначе... мдам хората са прави не бива да се мразим
  • Иска ми се да ти поставя оценка,но ще се въздържа,Ще изчакам нещо ново и по добро.
  • Благодаря Ви, за похвалите и приемам критика към това, че не бива да изаказвам чувствата си по такъв начин.... не бих отправила тази клетва към човека когото обичам, но просто ми хареса как се получи самото стихотворение...
  • Надя със тихотворението си се справила много добре..поздравления!
    Но тези думи са към някога и това не е никак добре...Недей мила ако не обичаш не кълни това е грозно.Ако обичаш благославяй!Любовта е всепрощаваща,милостива,дълготърпелива,не се сърди,не отвръщай със злини.....ит.н Ако не можеш да обичаш не мрази!Надявам се да се замислиш над това.
  • В черна клада
    да се давиш,
    да не срещнеш
    никога любовта

    ще звучи по-добре:
    В черна клада
    да се давиш,
    да не срещнеш
    НИВГА любовта
    ))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))00

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...