Mar 13, 2006, 12:22 PM

КЛЕТВА

  Poetry
807 0 6
Гори в пределите на Ада,
ти нещастнико,
гасни във безпощада.
Щом сърцето ми
за тебе страда,
нека душата ти
да се пържи на клада.
Дано да умираш бавно,
както аз тъна в самота.
Далеч от мен да бъдеш,
да минеш границата
със смъртта.
В черна клада
да се давиш,
да не срещнеш
никога любонта.
И нека те стигне
всяка моя клетва,
клетвата на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • на мен ми харесва и нито ме е страх да ти сложа "отличен", нито имам намерение да чакам




    ...иначе... мдам хората са прави не бива да се мразим
  • Иска ми се да ти поставя оценка,но ще се въздържа,Ще изчакам нещо ново и по добро.
  • Благодаря Ви, за похвалите и приемам критика към това, че не бива да изаказвам чувствата си по такъв начин.... не бих отправила тази клетва към човека когото обичам, но просто ми хареса как се получи самото стихотворение...
  • Надя със тихотворението си се справила много добре..поздравления!
    Но тези думи са към някога и това не е никак добре...Недей мила ако не обичаш не кълни това е грозно.Ако обичаш благославяй!Любовта е всепрощаваща,милостива,дълготърпелива,не се сърди,не отвръщай със злини.....ит.н Ако не можеш да обичаш не мрази!Надявам се да се замислиш над това.
  • В черна клада
    да се давиш,
    да не срещнеш
    никога любовта

    ще звучи по-добре:
    В черна клада
    да се давиш,
    да не срещнеш
    НИВГА любовта
    ))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...