Клокотница
В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда.
Схлупена – къщата – сякаш смалена.
Аз съм си същата, тя – променена.
Прагът – все в трепети – идат ли гости.
Носят полетата вести от кости.
Паметна – плочата – вее забрава,
с дата просрочена – минала слава.
Битките, древните, чест и победи
в прах са погребани, в чер мрамор леден.
Ставам на ранина – в двора – гълчава,
пролет неканена мрака сразява.
Не съм самотница – на колесница –
слънце в Клокотница – след нощ зарица.
https://www.youtube.com/watch?v=GAxGo7L4Dzc
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
