1.12.2024 г., 14:10 ч.

Клокотница 

  Поезия » Гражданска, Друга
104 0 7

В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница

 

В сън съм самотница – литнала птица.

Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.

Плитка – рекичката, в злак – и приижда.

Път – вдън горичката – нищо не вижда.

Схлупена – къщата – сякаш смалена.

Аз съм си същата, тя – променена.

Прагът – все в трепети – идат ли гости.

Носят полетата вести от кости.

Паметна – плочата – вее забрава,

с дата просрочена – минала слава.

Битките, древните, чест и победи

в прах са погребани, в чер мрамор леден.

Ставам на ранина – в двора – гълчава,

пролет неканена мрака сразява.

Не съм самотница – на колесница –

слънце в Клокотница – след нощ зарица.

 

https://www.youtube.com/watch?v=GAxGo7L4Dzc

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??