В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда.
Схлупена – къщата – сякаш смалена.
Аз съм си същата, тя – променена.
Прагът – все в трепети – идат ли гости.
Носят полетата вести от кости.
Паметна – плочата – вее забрава,
с дата просрочена – минала слава.
Битките, древните, чест и победи ...