Клошар.
Седи клошаря във кашона прашен.
През тайна дупка гледа
живота на богатите.
Не завижда!
Просто наблюдава!
Съжалява Той
душите им колосани!
Бос е, но душата му
облечена!
Вечер пали огън,
идват му приятели!
Щастлив е!
Сърцето бедно радостно подскача!
Комата хляб дели с усмивка!
......................
Само от едно срамува се клошаря,
че тесен е кашона
и няма къде да ги покани
истинските си
приятели
на гости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
