2.11.2017 г., 19:09 ч.

Клошар. 

  Поезия » Свободен стих
1692 7 16

 

Седи клошаря във кашона прашен.

През тайна дупка гледа
живота на богатите.

 

Не завижда!
Просто наблюдава!

 

Съжалява Той
душите им колосани!

 

Бос е, но душата му 
облечена!

 

Вечер пали огън,
идват му приятели!

 

Щастлив е!
Сърцето бедно радостно подскача!

 

Комата хляб дели с усмивка!

......................

Само от едно срамува се клошаря,
че тесен е кашона

и няма къде да ги покани


истинските си 
приятели

 

на гости.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??