Седи клошаря във кашона прашен.
През тайна дупка гледа
живота на богатите.
Не завижда!
Просто наблюдава!
Съжалява Той
душите им колосани!
Бос е, но душата му
облечена!
Вечер пали огън,
идват му приятели!
Щастлив е!
Сърцето бедно радостно подскача!
Комата хляб дели с усмивка!
......................
Само от едно срамува се клошаря,
че тесен е кашона
и няма къде да ги покани
истинските си
приятели
на гости.
© Христо Манчев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
