Клошар
Клошар
Надсмивай ми се колкото си щеш.
Подритвай ми трохите по земята.
Сравни ме с безпризорно скитащ пес,
застанал кротко нейде до вратата ти.
Кажи, че съм позор, и подмини.
Огледай ме критично и изпсувай.
Палтото ми прокъсано дръпни,
картини грозни там му нарисувай.
Аз няма да посегна срещу теб.
Ръка не ще да вдигна като бесен.
Да имам да си купя малко хлеб -
това ми стига, чувствам се чудесно.
С приятели е пълно по света -
едно квартално птиче ме събужда.
Споделяме си общата съдба,
и къшей хляб делим, щом стане нужда.
Какво ми трябва толкова? Дали
и по-щастлив ще бъда, ако имам
пари, богатства, няколко коли...
А нощем сам до болка да заспивам?
Какво ми трябва? Моят светъл дом
е двойно свита страница от вестник.
Не ям петмез, не пия чай със ром -
но туй ми стига, чувствам се чудесно.
Надсмивай ми се колкото си щеш.
Подритвай ми трохите по земята.
Аз знам, че ти не ще ме разбереш,
дори да си сменим за нощ леглата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
