Anita765 (Ани Монева)
297 11768
9.10.2018 г., 1:19 ч.

Клошарят 

  Поезия » Друга
624 4 7

Той цял живот е вадил от жарава кестени

и с мрак покривал се е ден след ден.

От белезите му следите още пресни

го връзваха на спомените в плен.

 

Съдбата му без жал бездомен го изхвърли,

ориса го с живот на кръстопът.

А той мълча. От самотата се прегърби,

ненужен и на собсвената плът.

 

Привикна някак с миризмата на казана

и със завивката на нощен хлад.

С процока си поливаше по цял ден раните –

безплътна сянка сред клокочещ град.

 

Делеше хляба си с едно квартално куче

и липсата му псуваше наум.

Прикрил под миглите си бликналите ручеи,

страхуваше се да не вдигне шум.

 

Клокочеше градът и в ру́слото течеше.

Минаваше с една душа по-лек

невидимо клошарят, в образа на грешник,

на кучето в очите по́ човек.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И сега ги има, Майсторе, и сега ги има, само че градовете ни станаха твърде клокочещи и шумни, за да забелязват безшумното им присъствие.
    Благодаря на всички, спрели се на страичката ми, както и на изказалите мнение!
  • Дълбоко човешки стих...Поздравления, Ани!
  • Сега казаните станаха частни. Иначе имаше такива обитатели преди.
    Интересно е да се използва една ударена гласна за римите в сторфите без да се получи моноримност. Между мъжките и женските рими се получават асонанси.
  • Браво! Силно въздействащо!
  • Много силно! Хваща те за гушата и душата разплаква!
  • Много силно,въздействащо произведение!
  • Хваща за гърлото...
Предложения
: ??:??