Клошарят
Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли,
ориса го с живот на кръстопът.
А той мълча. От самотата се прегърби,
ненужен и на собсвената плът.
Привикна някак с миризмата на казана
и със завивката на нощен хлад.
С процока си поливаше по цял ден раните –
безплътна сянка сред клокочещ град.
Делеше хляба си с едно квартално куче
и липсата му псуваше наум.
Прикрил под миглите си бликналите ручеи,
страхуваше се да не вдигне шум.
Клокочеше градът и в ру́слото течеше.
Минаваше с една душа по-лек
невидимо клошарят, в образа на грешник,
на кучето в очите по́ човек.
© Ани Монева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дълбоко човешки стих...Поздравления, Ани!
-
Сега казаните станаха частни. Иначе имаше такива обитатели преди.
Интересно е да се използва една ударена гласна за римите в сторфите без да се получи моноримност. Между мъжките и женските рими се получават асонанси. -
Браво! Силно въздействащо!
-
Много силно! Хваща те за гушата и душата разплаква!
-
Много силно,въздействащо произведение!
-
Хваща за гърлото...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря на всички, спрели се на страичката ми, както и на изказалите мнение!