1.11.2009 г., 1:20

Клъстери...

788 0 13

 

 

*клъстери (в музиката) - последование от едновременно звучащи неограничен брой последователни (в звукореда) тонове... (или онова, което ще чуете ако натискате клавишите с цяла длан)...

 

 

 

Ти виждал ли си

 

 как потрепва вятър

и пори призрачно

на прага в думи

как в тъмното

полепва по стъклата

и вие празно

в бледи струни

 

и вплита по косите

(в боси улици)

изгубили се

в тъмното

звезди

поспрели в мигове

за връщане

в които

споменът

души

 

а виждал ли си

как прелита есен

по клоните

завила се

с листа

които стеле

нощем

в мигове

избрулили

по локвите

плътта

 

и как се бори

с тишината

нежност

 

занитена

на прага

в топлина

 

Ти виждал ли си нощем вятъра?

 

(как с дланите ми

топлеше  

 

... дъжда)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново си нарисувала с думи ....музика ...и е нежно и е хубаво, Бети !....и аз бих искала да чуя музиката в теб...
  • Прекрасно!!!
  • Благодаря Ви!
    Най-хубавият празник! Благодаря Весела!
    Да запазим духът български!

    Шапчице!
    ... не бях... досега...
  • "а виждал ли си
    как прелита есен
    по клоните
    завила се
    с листа"
    Прекрасно!
  • Поздрав, Бети. Хареса ми.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...