Nov 1, 2009, 1:20 AM

Клъстери...

  Poetry
787 0 13

 

 

*клъстери (в музиката) - последование от едновременно звучащи неограничен брой последователни (в звукореда) тонове... (или онова, което ще чуете ако натискате клавишите с цяла длан)...

 

 

 

Ти виждал ли си

 

 как потрепва вятър

и пори призрачно

на прага в думи

как в тъмното

полепва по стъклата

и вие празно

в бледи струни

 

и вплита по косите

(в боси улици)

изгубили се

в тъмното

звезди

поспрели в мигове

за връщане

в които

споменът

души

 

а виждал ли си

как прелита есен

по клоните

завила се

с листа

които стеле

нощем

в мигове

избрулили

по локвите

плътта

 

и как се бори

с тишината

нежност

 

занитена

на прага

в топлина

 

Ти виждал ли си нощем вятъра?

 

(как с дланите ми

топлеше  

 

... дъжда)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново си нарисувала с думи ....музика ...и е нежно и е хубаво, Бети !....и аз бих искала да чуя музиката в теб...
  • Прекрасно!!!
  • Благодаря Ви!
    Най-хубавият празник! Благодаря Весела!
    Да запазим духът български!

    Шапчице!
    ... не бях... досега...
  • "а виждал ли си
    как прелита есен
    по клоните
    завила се
    с листа"
    Прекрасно!
  • Поздрав, Бети. Хареса ми.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...