9.07.2020 г., 20:30

Ключ

1.1K 0 1

изчезваш

лек, празен и щастлив

че точно ти си като абсолютно всички

които нямат

копие от новия ми ключ

от изнасилената ми врата

в джоба си или в големия

буркан с безценности

докато продължавам да танцувам

върху въглените след пожара

невидими стени

вериги с катинари

огради със бодлива тел

опазват теб от мен

и мен от теб

но аз не чакам

и ти не чакаш

часа на тяхната ненужност

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...