изчезваш
лек, празен и щастлив
че точно ти си като абсолютно всички
които нямат
копие от новия ми ключ
от изнасилената ми врата
в джоба си или в големия
буркан с безценности
докато продължавам да танцувам
върху въглените след пожара
невидими стени
вериги с катинари
огради със бодлива тел
опазват теб от мен
и мен от теб
но аз не чакам
и ти не чакаш
часа на тяхната ненужност
© Малката Мис Всички права запазени