крилете на лястовиците
напукани в поредното земетресение
от закъснението на времето
в дългите ръкави на лудостта
през ръцете които не са виждали други ръце
по пързалката надстроена за възрастни
сенките маршируват обратно на гравитацията
отвъд собственото си отражение
клюнът на светлината мълчи
© Мария Василева Всички права запазени