7.09.2022 г., 8:36

Книга 6 глава 21

669 0 0


                                            -21-
Които продължават упорито,да ме четат,
вече усещат,как сетивата им започват постепенно,да се
изострят,
как по-лесно започват по-бързо Да Вдяват,
а от мазето на Подсъзнанието им изплуват Светли Възможности...

Този роман е курс по самоосъвършенстване
с леки,тактични задявки от моя страна,
с чиято помощ платната да вдигнете и да пътешествате,
с реален Компас На Мечтите,към една Нова Земя...

Най-Смелите,Дръзките и Дръзновените
ще помогнат на останалите,да прескочат
страха,като преминат през Него,
усетили дружеско рамо,да ги насочва!

Само Заедно Ние сме Сила!
Не го забравяйте Никога!
Заедно,по-трудно ще ни убиват!
Лошотиите на Лошите с това трябва да свикват!

А на вас предстои ви Изборът,
на коя страна да застанете!
С честота друга да завибрират ви фибрите
или в наведената поза покорно да си останете?!

"Да бъдеш или да не бъдеш?"
Решително,Смело и със Замах
Честно за себе си да отсъдиш,
а не След После да мънкаш,Ех Защо Ли Не Бях?

Продан Тишков-Великият Чардафон 
в Голямо Конаре с Чардата влизал,излизал...
Името си вплел на България в Новият Фон
и спечелил на Историята Вечната Виза!

Труден е този съдбовен момент
и е различен за всеки!
Към Неръкотворният Пушкинов Монумент
водят Тесни и Криви Стръмни Пътеки...

Заставайки пред Трудният Рубикон,
с изчистено,ясно бъдете Съзнание,
ако искате в Нашата Държава,да има Закон
и Той да се изпълнява,Помнете,че Вашият Вот Го Създава!!! 

Ако с безразличие отсвирите Моментът Важен Сега,
и когато Ножът Опре Ви До Кокала
или ви Го забият Жестоко в Гърба,
ви остава само в Грешните Си Спомени Да Се Хокате...

Така,че на втори Октомври не ходете за Есенни гъби,
и не навивайте часовника с Надежда Да ви Събуди...
След консумацията им,ако се съмнявате,дали ще ви бъде,
до урните по-добре разходете се,от Чисто Човешки
подбуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...