9.09.2022 г., 9:29

Книга 6 глава 23

713 0 0


                                             -23-

Пороци,Пророци и Наказания!
"Да,ама Не!"Чувам от Небето,да възразява Бочаров.
"Забравихте за Предупрежденията...!!!???"
А Те Са като Черното Пиперче за манджите на Ути Бъчваров.

А по въпросът за правилното Писане и Структура 
на Словото и за грешното Му разбиране,   
винаги трябва да сме ПО-ЕЗИ...Я,отколкото По-Тура,
който в случая в прозата се намира.

Апострофите са много хубаво нещо,
когато са Наистина Обмислени и Осъзнати,
а иначе по същият Закон за Превличането
само запълват в Природата Празното Й Пространство...

Подтексовете и задявките не са ли в колаборация 
с гръбнака на Основната Сюжетна Линия,
това е все едно композиторите,
да си измислят безброй допълнителни петолинии...

Не станем ли Остап Бендеровци в Живота,
Паул Ерлиховци в науката,
Дан Коловци в спорта,
няма как с Кубрат Пулев и"Продължаваме напред Българи"да вървим към Сполуката?!

Кличко ще си отиде,Пулев също,
но фразата му от ринга остава,
защото Словото е Оръжието Могъщо,
Което Никога Не Остарява!

Всеки си има свои похвати за писане.
Някои по-трудно можеш,да проумееш?
Лошото е,когато от задявката слисан,
чак След После започнеш,да Й се смееш?

Фактът,че някой много красиво се изразил,
а дефакто само Словото поозорил,
ако от Извора вода не е пил,
вместо сал да говори,взел,че написал Яка Риторика...

Нещо от Някакъв си Дюма
или нещо там от Някакъв Пушкин...!!!???
Словото ни дарява с Най-Великата Свобода,
но не понася Мижави Плюшкиновци!!!

Който не е запознат на Битието с Основни Закони,
а Апострфира,за да бъде и Той във Играта,
да Пипне Някого"Ха сега,ти гониш!",
все някога намира си майстора.

"Казвам ти дъще,сещай се снахо!"
Предупреждение от Народната ни Мъдрост,Деликатна и Свята!
Приемам и Най-Дръзките Дързости,
но не прощавам без основание,да ми настъпват Петата!

Кой Разбрал,Разбрал...
Старая се, да съм винаги ясен,
а който на Живота е Уроците Отървал,
с торбичката и на Неделно при Кака!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...