9.09.2022 г., 9:29

Книга 6 глава 23

711 0 0


                                             -23-

Пороци,Пророци и Наказания!
"Да,ама Не!"Чувам от Небето,да възразява Бочаров.
"Забравихте за Предупрежденията...!!!???"
А Те Са като Черното Пиперче за манджите на Ути Бъчваров.

А по въпросът за правилното Писане и Структура 
на Словото и за грешното Му разбиране,   
винаги трябва да сме ПО-ЕЗИ...Я,отколкото По-Тура,
който в случая в прозата се намира.

Апострофите са много хубаво нещо,
когато са Наистина Обмислени и Осъзнати,
а иначе по същият Закон за Превличането
само запълват в Природата Празното Й Пространство...

Подтексовете и задявките не са ли в колаборация 
с гръбнака на Основната Сюжетна Линия,
това е все едно композиторите,
да си измислят безброй допълнителни петолинии...

Не станем ли Остап Бендеровци в Живота,
Паул Ерлиховци в науката,
Дан Коловци в спорта,
няма как с Кубрат Пулев и"Продължаваме напред Българи"да вървим към Сполуката?!

Кличко ще си отиде,Пулев също,
но фразата му от ринга остава,
защото Словото е Оръжието Могъщо,
Което Никога Не Остарява!

Всеки си има свои похвати за писане.
Някои по-трудно можеш,да проумееш?
Лошото е,когато от задявката слисан,
чак След После започнеш,да Й се смееш?

Фактът,че някой много красиво се изразил,
а дефакто само Словото поозорил,
ако от Извора вода не е пил,
вместо сал да говори,взел,че написал Яка Риторика...

Нещо от Някакъв си Дюма
или нещо там от Някакъв Пушкин...!!!???
Словото ни дарява с Най-Великата Свобода,
но не понася Мижави Плюшкиновци!!!

Който не е запознат на Битието с Основни Закони,
а Апострфира,за да бъде и Той във Играта,
да Пипне Някого"Ха сега,ти гониш!",
все някога намира си майстора.

"Казвам ти дъще,сещай се снахо!"
Предупреждение от Народната ни Мъдрост,Деликатна и Свята!
Приемам и Най-Дръзките Дързости,
но не прощавам без основание,да ми настъпват Петата!

Кой Разбрал,Разбрал...
Старая се, да съм винаги ясен,
а който на Живота е Уроците Отървал,
с торбичката и на Неделно при Кака!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...