Книга 6 глава 25

                                            -25-

Ако обичате Икони,не ги окачвайте по стените!
Те и така са твърде много наказани,
от наша страна на Тях да разчитаме,
да ни носят Те греховете,а да бъдем ние Помазани.

Какво например си мисли,
някой,който ви посети
и поглед към стената ви лисне
с насмешливи,игриви очи?

"Купил си Нашият Индулгенция
и Я изтебирчил на най-видното място,
Бодигард на служба Превенция,
Защитник Сигурен на Личното Му Пространство?"

По този начин Ги Оскверняваме,
с Тях и себе си също,
като си мислиме,че "Раздаваме" 
от Силата Им Могъща...

Големите началници качат на стената зад себе си Левски,
от Народната Любов да ги пази!
Ползват Го като Бойни Доспехи
и в едно с това Имидж да им създава...

В църквите Иконите не са окачени!
Стената е техният Дом,
в Който от четката са родени
и на Майсторът от Духовният Взлом!

Иконите Са с Висша Вибрация,
към Която няма как да се включим,
в тривиалността на ежедневните знаци,
с които сме договор сключили.

Те трябва,да са на място специално,
от което Тесните Порти да ни отключват
и от собствената към нас си лоялност
с Тяхна Помощ да се поучим.

Те са средство,да надникнеме в себе си,
да си огледаме Вътрешното Пространство,
Което да подредим и да разтребим,
та,да изпъкнат с яснота Нашите Жребии.

Когато сме готови за Диалога,
Важен,Съдбовен,Вътрешен
или да разсеем обзелата ни Тревога,
да посетим трябва Специалното Място във къщата.

Олтар,Ритуал,Дух и Душа,
Съдба,Мир и Спокойствие,
това са много Важни Неща!
Те между Световете са Мостове...

Без Тях,до де се огледаме,
Времето ни се свършило,
до де се усмихнем,сме се озъбили...
С Тях сме Дървета Свещени,а без Тях вършина...