29.04.2024 г., 11:19 ч.

Книгата на Баба 

  Поезия
202 5 4

КНИГАТА НА БАБА

 

... седя самин със книгата на баба – и с пълни шепи пия светлини –

че – мравки между зрънцето и хляба, ще дойдат и за нас добрите дни,

че слънчицето с бебешки петички пак ще разрита мрака във зори,

че светлината дипли се за всички – и хората се будят по-добри,

че цветето не толкова водица! – то иска да го милнеш с блага длан,

 

че с погледа на доверчива птица Жена край теб ще вейне бял сукман,

че Господ щедри благости реди ни – дори не чака нашето „Сполай!”,

че – тръгнем ли през небесата сини, завързан ни е в кърпа онзи Рай,

и, че денят голям – за всичко стига, за обич, блага приказка и път,

живея чисто с бабината книга – и дишам светлини със пълна гръд.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тя Марийка се е отчела вече с Дневника на един млад беладжия, мене ме чака.
  • Валюшке, Мария, пишете книги, мили девойчици, че като станете бабчета, да има кой да ви чете!
  • И аз вдишах с пълни гърди от това светло стихотворение, което ни учи да бъдем добри и големи като всичко онова, оставено ни като завет в "книгата на баба"! Наслажда е за мен твоята поезия, Валери! И душевно богатство!👍🥰 Благодаря ти!
  • че слънчицето с бебешки петички пак ще разрита мрака във зори,

    Неподражаем!
Предложения
: ??:??