4.05.2019 г., 21:36

Книжките чета и с фантазия летя

1.5K 2 11

Обичам книжки да чета

за жабки, гущерчета и принцеси

и камъчета в речното корито да броя,

но без да мокря своите ръчички!

Обичам да притичвам в лунна нощ

и с Вятърко да бродя из звездите,

Луната да е моят щит  и с мощ

да сътворявам из ума си,  приказно  шегите.

Али Баба на Гретел роклята ще вземе,

Рапунцел , като Спящата красавица ще дреме.

Снежанка пък, като джудже,

ще вади злато от бомбе.

Магьосникът от Оз ще има,

като на Пинокио, дълъг и заострен нос…

А гущерчетата ще са коне,

пък жабките добри крале.

Принцесите ще са добрички,

ще свирят и играят с мен

и ще ни пеят сладки малки птички

и всеки ще е от  Доброто окрилен.

Обичам книжки!И всяка нощ ,

когато нова прочета,

заспивам сладко, като в кош 

и с фантазията моя

политаме в съня.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Наде!
  • Гласувах, Лия. Успех!
  • Да, Гавраил, те са олицетворение на най- красивото и възвишено , на което сме способни. Благодаря ,че коментира!
  • За къде сме без приказните герои?
    Поздрав от мен.
  • Светулче, благодаря!
    Г- н Станев, мило е,че прочетохте!
    Марги... Когато човек е отворен към различното, доброто и градивното...разбира много. Знаеш, че ме стопли с думите си и благодаря, усмивката ми е лъчезарна като слънцето.
    Иржи, от твоето перо в Божиите уши!!!
    Ще измислям и сега и като му дойде времето. И дано!
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...