ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
26.06.2016 г., 18:57 ч.

Което разплака 

  Поезия
1027 2 19

Което разплака

 

Не би могъл да ме убиеш -

аз съм мъртво пособие,

можеш само да ме свиеш

до живо-мъртво подобие….

 

Не прежалихме своите мъртви.

Нека потънем във траур отново.

Сърцето след смърт се не кърпи,

„Пръст” хвърлям на нашето „ново”.

 

Не,  недей да ми махаш с ръка -

двамата  взехме плацебо, така е,

ала изпихме го с мъртва вода -

тя жаден не пои – всеки го знае.

 

Лягай в спомена с пиянска глава -

запращят ли в душата ти въглени -

пресегни се за чашата "жива вода"

с ръцете си от Нищото окръглени.

 

Към мен ли пътуваш сега? Ела!

Няма да питам защо се завръщаш

и си толкова скръбен (капна сълза)

и което разплака – защо го прегръщаш.....

 

Аз не съм Тя,

аз съм мъртво пособие,

бях другаде Тя,

а сега – твое подобие.

 

Казват, че Животът продължава... - Не. Смъртта продължава..., а може би тя продължава Живота.

Рената

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??