Което разплака
Което разплака
Не би могъл да ме убиеш -
аз съм мъртво пособие,
можеш само да ме свиеш
до живо-мъртво подобие….
Не прежалихме своите мъртви.
Нека потънем във траур отново.
Сърцето след смърт се не кърпи,
„Пръст” хвърлям на нашето „ново”.
Не, недей да ми махаш с ръка -
двамата взехме плацебо, така е,
ала изпихме го с мъртва вода -
тя жаден не пои – всеки го знае.
Лягай в спомена с пиянска глава -
запращят ли в душата ти въглени -
пресегни се за чашата "жива вода"
с ръцете си от Нищото окръглени.
Към мен ли пътуваш сега? Ела!
Няма да питам защо се завръщаш
и си толкова скръбен (капна сълза)
и което разплака – защо го прегръщаш.....
Аз не съм Тя,
аз съм мъртво пособие,
бях другаде Тя,
а сега – твое подобие.
Казват, че Животът продължава... - Не. Смъртта продължава..., а може би тя продължава Живота.
Рената
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
