9.08.2009 г., 20:12

Кога

1.1K 0 12

 

 

 

Кога ще ми покажеш слънцето,

в очите ти изгряващо за мене?

С ръцете си кога ще ме целунеш -

дъхът ми в безтегловности да стене?

 

 

Кога ще ме погалиш с мисъл,

притихнала от обич във гръдта ти?

Кога ще ми разкажеш, че си писал

слова, за мен единствено избрани?

 

 

Кога ще пиеш нежност от косите ми,

разпръснати и рошави, и мокри,

от клепките ми - тайни неразлистени,

от устните ми - кадифени вопли?

 

 

Кога ще стоплиш тънките ми пръсти,

измръзнали, рисувайки звездите...

Кога в сърдечен зов ще ме потърсиш

и, всъщност, ще ме гледаш ли в очите?

 

 

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....